Здрасти на всички, ще е редно май първо да се представя - Васил, на 17 години съм, няма да говоря за външен вид, но спортувам )). Кефя се на рока и готините мадами!
Малко странно ми е да пиша, май форума не е много активен, но както и да е, който види това нека даде коментар или съвет.
Моето пътешествие ни отвежда на красивите плажове в Гърция където ходя за 2-3 път, разликата е, че сега целта е друга - пик ъп. Като обнадежден младеж отивам да си правя кефа,да пия, но и да "забивам" хубави туристки, обаче има едно мааалко проблемче - всичко което бях чел до момента, всичко което бях учил, всички фрази и инсценирани заговаряния, да, да, точно така, досещате се и сами, не бяха изпробвани on the field. Компанията ни беше от 3-ма човека, впоследствие играхме волейбол с братятя сърби, но това е маловажно. Дните отминаваха, но така и не се осмелявах да заговаря някое момиче, имах притеснение дори от най-грозните и не отивах заради куп оправдания(за какво да ходя, като дори не е 5-ца), примерно. Знам, че много от учещите се като мен са били в същото положение at the very beginning, нормално е, не се плашете. Разменях погледи, много eye contact, махах с ръка на така недостижимите девойки, но така и не доближавах обектите ми на желание, макар и да имаше отговор и IOI. Притеснението е голямо нещо, но се успокоявах с факта, че ей сега ще изляза от морето и директно ще тръгна към нея, ще я заговоря и всичко ще стане както трябва. Да ама не, така си минаваха дните и когато момента мине се блъскаш по главата и съжаляваш са изпуснатия шанс, познато, нали
? Завързахме много приятелства, чики-рики, но не и с момичета, кофти, кофти.
Междудругото тези с които бях гледат с насмешка на пик ъп-а и постоянно имаше коментари как това е глупост и не съм имал смелост, не че се засягах, но вътре в себе си знаех, че трябва да заговоря най-готините мацки напук на тях. 3-ти ден - заговарянията бяха ограничени до минимум, уморени от плажния волейбол се прибирахме за вечеря към 8:30, всичко изглеждаше толкова..лесно, нито мислех за свалки, нито бях на тази вълна. Учудващото е, ходя си аз и в кафето до което минаваме има някакви 2-ма с момиче, 8-ца(честно казано не я видях много добре), 20~ години, не обръщам внимание на ставащото около мен, а си се смея за някакви глупости, когато точно тя ми привлича погледа и като хиена премерих разстоянието м/у плячката и мен. Усмихнах се радостно с леко кимане, отговора беше чаровна усмивка и притеснително пипане по косата. Сигурно си мислите, ебаси лозера, най-сетне заговори някого, не познахте !! Не я заговорих, но тогава ми падна пердето и след дълги размисли осъзнах, че всичко е напълно нормално и нямаше от какво да се срамувам/страхувам, че всичките надежди, които имах се крепяха на положителния отговор на друг човек, който сигурно е по-притеснен и от мен. Четвъртата нощ, статистиката беше следната опити 0 => успеваемост 0. Вечерта отидохме на плажа да пием и видяхме, че някакви хора се къпят във водата, с моето орлово зрение веднага разбрах, че са 2 момичета(вероятно търсещи мъжка компания
), с единия авер почнахме да чакалим да излязат от водата и да ги заговорим. Чакането ни убиваше, секудните ни се струваха минути, чувствахме как смелостта ни се изпарява паралелно с времето. Почти се бяхме отказали когато ВОАЛА, излязоха от морето, захождахме безстрашно, сякаш се бяхме готвили за това с години, безчувствено припкахме с бърза походка и ясни мисли - "Ние можем". Моят съратник попита за цигара, разбрахме от къде са, оказа се, че са сръбкини и се разбирахме лесно. Те бяха доста подпийнали и се къпеха, но не беше проблем да си правим густо заедно, хъх, за самата игра - имаше доста кино, не съм използвал никакви по-специални техники, всичко мина доста добре мисля, пък и накрая взеха, че ни изиграха няколко кючека и си направихме малко снимки. Най-смешното беше, когато 3-тият мускетар(който се беше направил куче) дойде, стреснаха се от него, но се успокоиха, когато им казахме, че е наш приятел.Бяха оскъдно облечени и трябваше да си ходят, защото водата ги охлади доста бързо. После ще едитна и за последната вечер, лично за мен тя беше най-вълнуваща !
, въпреки, че аз самия ходя на фитнес пак ми стана...странно) влизаме в бара с надеждата да си изкараме добре. Обсъждахме какво да пием 10 минути и накрая си взехме някаква бира за 4 евро О_O. Сядаме ние на някакви високи столчета и си говорим със сърбинчето, в същия момент забелязвам две 9-ки(20~ години) през 2-3 маси, не знам дали са ни гледали, нямаше никакъв eye contact(или поне така си го спомням) и нахъсвам жестоко, колебаех се дали да отида. Погледнах ги пак след 2-3 минути да видя дали са сами и казах на сърбина и моя приятел "Гледай сега". Изкарах си абсолюлтно всичко от главата, буквално не мислех докато ходех, взех си бирата и тръгнах с тежка походка. Запознахме се, не знаеха перфектно английски, но знаеха предостатъчно да проведем 30~ минутен разговор. Та, застанах аз между тях като истински АМОГ и уверено започвам да водя разговор. Не съм обръщал внимание какво става около мен, защото наистина бях вглъбен в това което казват и езика на тялото, но ми направиха впечатление 2 неща още в началото - всички около нас ни(ме) зяпаха странно 
. Имаше и конфузни ситуаций, държах си шапката в ръката през цялото време, сигурно съм бил смешен отстрани, точно когато ескалирах с кино си бях оставил студената бира и поохладих мацката.Толкова взе да ми става комфортно, че се облегнах на масата и за малко да блъсна масата заедно с бирите върху нея. От напрежението и времето почна да ме облива пот по челото, но като цяло мисля, че се получи доста добре. На английски е много по-лесно(лично мнение). И още един въпрос, всичките 3 сета, които отворих подкрепяха тезата, че имат приятели, но даваха смесени сигнали .. мисълта ми е, често ли това с "гаджето" е само тест или.. 