След такива откровения чак ми е неудобно.
Щастието за мен е мигът на триумфа, успехът в нещо, без значение какво. Но след това идва новата цел, новите желания. Освен като будистите да се освободя от желанията си за да бъда щастлива, но нирваната ми се струва почти толкова депресираща, колкото и християнският рай. Затова не се затормозявам много с въпроса за щастието.

Готина тема момчета и момичета

Чудех се дали има някаква рамка, някакъв начин на мислене, които да помогнат за преодоляване на силни чувства. Не точно преодоляване, а по-скоро притъпяване, дотолкова че да не пречат. Когато си влюбен е трудно да играеш, поне за мен установих, че е така, но съм сигурна, че има някакви психологични трикове, с които да потиснеш чувствата. Нещо, което да ми помогне да не чудвствам тялото си като от желе, а мозъка на каша, когато съм с определен човек.

Аз не бих се опитвал да ги постискам, все пак това е магията да си влюбен. Просто трябва да се стараем да контролираме поведението си, за да не си личи, че сме толквоа луди по даден човек, че се разтапяме като желе. Поне докато той не си го заслужи

Аз успявам да ги прикривам, но ми пречат да мисля, да взимам правилни решения... Усещането е като да шофираш пиян или надрусан.

Браво на автора! Човека е много напред с разсъжденията искрено му желая и в живота да е така. Поздрави